Вторичните езикови нарушения могат да са следствие от друг водещ проблем при детето и да са последваща патология, както при децатата с намаление или загуба на слуха, така и при децата със зрителни нарушения, интелектуални дефицити и други.
Според определението на Американската асоциация, УИ се отнася до трайни ограничения на функциите. Характеризира се с интелектуални функции под нормата и се проявява със съпътстващи ограничения в две или повече от следните адаптивни умения:
-комуникация;
-самообслужване;
-битови умения;
-социални умения, касаещи използването на обществото за собствени потребности;
-себенасоченост;
-здраве и безопасност;
-познавателни умения;
-спортна дейност;
Съществен фактор за развитието на речевата активност на децата с умствена изостаналост е потребността от общуване, която е характерна за всяко живо същество.
Поради тази причина в активния речник влизат думи ,които отразяват неговите интереси, желания и потребности. При децата с УИ пасивният речник преобладава над активния. Това означава, че голям брой от думите се познават от децата , но не се използват активно в речта.
Трансформирането на думи от пасивния в активния речник е много бавен и продължителен процес.
 
Особености на изреченията при деца с умствена недостатъчност
В началото на своето развитие те говорят доста аграматично. Неправилно съгласуват по род и число думите, които свързват в изречения. Налице са пропуски на предлози, думите и изреченията често не се довършват. Речта на децата с УИ се състои предимно от прости изречения. Случва се да съставят изречение само с една дума- ,, Вали”. Това често води до трудно разбиране на речта за околните.
Чести грешки, които децата допускат при конструиране на изречения:

• Аграматизъм. Пропускат се предлози, неправилно се съгласува по род и число.
• Недовършени изречения. Децата често съставят изречение само с една дума.
• Фрагментарни изречения. Резултат от недостатъчно добре оформената граматическа структура.

 
Не трябва да се забравя и фактът, че речевата активност при тези деца е много слаба и бързо се изчерпва. По тази причина тя трябва да бъде стимулирана непрекъснато и с всички възможни средства.
 
Особености на писането и четенето при деца с умствена недостатъчност
Писмената дейност е вид речева дейност, така че своеобразието на вербалната реч рефлектира върху нея.
Речевата моторика подкрепя писането като моторна дейност. В началото на своето ограмотяване децата с УИ се учат да четат и пишат, развитието на писмената реч предполага развитие на цялата познавателна дейност в т.ч. на вниманието, волята, мисленето и паметта.
Превръщамнето на писането в автоматизиран процес се контролира както зрително, така и двигателно. Това е продължителен процес и зависи от психическото развитие на детето.
Обучението в начален курс е насочено преди всичко към усвояване на уменията за четене и писане. Много от децата , които посещават специализирани центрове за подкрепа ( помощно у-ще) или общообразователното, срещат сериозни трудности в овладяването на тези навици. Установено е , че деца, които имат трудности с вербализирането на своите мисли, трудно се научават да четат и пишат.
Най- честите грешки в процеса писане:

• Заменяне на букви , близки по графичен образ, вместо Н- К, вместо Щ- Ш и др.
• Огледално писане
• Изпускане или добавяне на букви или елементи от букви
• Недовършване на думите

Грешките, които децата с УИ най- често допускат:
 

• Трудно идентифицират и диференцират ( различават) акустични сходни фонеми.
• Трудно научават и запомнят оптическия образ на буквите в азбуката
• Трудно координират фините движения на ръката и китката
• Трудно свързват зрителния образ на буквата с речедвигателни умения за изговарянето й

 
Една от причините за нарушенията в писането е в моторната недоразвитост на децата с интелектуален дефицит. Те трудно хващат писалка, режат, лепят, трудно реализират фините координации между пръстите на ръцете.
Рзвитието на фината моторика е от изключителна важност и заема голямо място в предбуквения период.
 
Особености на чететнето при деца с умствена недостатъчност
При процеса четене могат да се обусобят два основни процеса:

• Технически, съотнасяне на зрителния образ и нейното произнасяне
• Смислов, чрез който се свързва графичният облик на думата с нейното значение и смисъл в определен контекст.

Важно е да се знае, че зрителното възприятие на текста се влияе от смисловото съдържание на прочетеното. Ето защо дефицит на разбирането , което се наблюдава при УИ ученици, се затруднява правилното реализиране на процеса чететне.
При децата с интелектуален дефицит е много трудно да се премине към процеса четене. Обяснението е , че е трудно да се възприемат отделните елементи на буквите, които са разположени един спрямо друг на различни места в пространството.
Друга трудност, която те срещат е сливане на звуковете в сричка. Това затруднява много процеса на декодиране на прочетеното.
Недостатъци, които се констатират при деца с УИ:

• Забавеност. Говорим за темпа на четене на букви, сризки, думи
• Неточност при прочитане на дума (замяна, добавяне, на звукове и/или срички)
• Монотонност. Интунационни грешки

 
Колкото по-дълбока е степента на умствената недостатъчност, толкова по- дълбоки са нарушенията и грешките, допускани при четенето от деца с интелектуален дефицит.
 
Слухът също така има съществена роля при развитието на говорните и езикови способности, комуникацията и уменията за учене. Колкото по-рано е възникнал проблемът със загубата и намалението на слуха, толкова по-тежка е картината на езиковия дефицит. Но от още по-важно значение за бъдещото развитие на детето е ранното диагностициране и интервенция.
При бебето е важно да се проследи дали се обръща по посока на силни шумове, идващи от стаята, упражнява ли се чрез гукане (издава ли различни гърлени звуци изолирано или в съчетание с гласен звук като „г-х“, „гу“ между 2-3 месец) и бъблене (изговаря ли поредици от срички като „ба-ба“, „ма-ма“ и др. около 6 месец); проявява ли интерес, когато му говорят, опитва ли се да имитира това, което чува; разпознава ли името си и обръщения за своите близки „мама“, „тати“(при думите мама и тати се обръща към родителите си и това може да се наблюдава още през 6 месец, както и при викането му по име), търси ли познат предмет при запитване и изпълнява ли прости инструкции като „Дай топката на мама“ (между 9-12 месеца), поява на първите думи около годинка и на фрази на 2-годишна възраст.
Дори и да имате само съмнения, че детето има проблем със слуха, нашият съвет е да не отлагате внасянето на яснота и веднага да се свържете със специалист.
При деца, с констатиран проблем вече може да са налице следните трудности в езиковото функциониране:

• Забавяне в развитието на активния и пасивния речник;
• Езиковите проблеми рефлектират върху академичните постижения;
• Комуникативните проблеми могат да се отразят на социалната интеграция;
• При тях не настъпва подобрение и развитие на речника без интервенция;
• Да са налице трудности в ученето и разбирането на абстрактни и многозначни думи;
• Да се изразяват с по-прости изречения;
• Да имат трудности в разбирането на по-сложни изказвания;
• Може да не съгласуват добре думите;
• Да изпускат определени звукове от думата поради невъзможност да ги чуят;
• Децата с намален слух може да не контролират добре силата на гласа си (да викат или шепнат), поради невъзможност да го чуят;
• Нарушение може да има и във височината на гласа, скоростта на говорене и неправилно поставяне на ударението, както и в яснотата на артикулацията;
• Отчитат се и трудности в академичните умения и социалното функциониране.

Децата със зрителни проблеми отново страдат поради увреда в един от анализаторите, което ги затруднява в опознаването на заобикалящия ги свят, а на по-късен етап и са предпоставка за обучителни трудности, тъй като в училище голяма част от информацията се усвоява зрително. Неустановените зрителни проблеми пречат на уменията на детето за учене във всяка една сфера на развитие.
В първите месеци бебето вижда на съвсем близко разстояние, но до година се формират перцепцията за дълбочина, зрително-моторна координация, орално-моторна координация и възможността да се преценява разстояние до даден обект. Ако през първите месеци бебето не се усмихва в отговор, не проследява движението на предмет, не търси паднали играчки или ги търси ги с опипващи движения, не прохожда или изглежда нестабилно, непохватно, непрекъснато се спъва и се блъска в мебели, то е добре да се обърнете към специализиран лекар. Тяхното нарушение, разбира се, може да е следствие и от други проблеми на развитието, но дори и без видими признаци (като кривогледтсво) можете да се обърнете към специалист за ранна диагностика и превенция на нарушението.