L O G O P E D L I N A

Зарежда...

Езикови-говорни нарушения при намален слух

Проблемите със слуха се срещат сравнително често при децата. Причината при повечето от тях са честите възпаления на средното ухо, но има и такива, които се раждат със силно намален слух. Съвременната терапия и слуховите апарати спомагат за оформянето на речта при тези деца, което е от изключително важно значение за по-нататъшното им развитие.
Независимо дали е вродено или придобито увреждането на слуха – ранното диагностициране и правилното лечение са в основата на решението на проблема, за да има малкото дете възможност за нормално развитие на говорните умения. Ако в първите години не се осъществи стимулация на слуховата система или тя е ограничена, остават трайни последствия, които са необратими за развитието на речевите умения.
През първата година от живота ни се оформят важни структури на слуховата система. Те дават възможност на детето да обработва правилно и бързо акустични сигнали. Една нелекувана слухова увреда в тази особено чувствителна фаза води до проблеми с анализа на речевите сигнали.
Слухът е един от основните слухови канали- 6-8 % от информацията , която усвоява човек, постъпва чрез слуха. Слуховата функция възниква още през вътреутробния период, към 2-3 месец кърмачето обръща очи по посока на звука, а към 6-7 месец почти достига диференциалния праг на слухово усещане. Когато кърмачето след 6 месеца престане да издава обичайни звуци или малкото дете на две години спре да говори, може би се касае за увреда на слуха. Ако детето реагира само, когато му се говори високо и пред него, а при шумове от обкръжението остава безучастно, това би трябвало да е сигнал за родителите. Две до три деца от хиляда се раждат с увреден слух.
 
Класификация на глухите и слабочуващите лица:
I Глухи с пълна загуба на слуха над 80 децибела

  • Глухи без реч – ранооглушели
  • Къснооглушели- запазена в известна степен реч

II Слабочуващи- загуба на слуха под 80 дб

  • Слабочуващи с дълбоко недоразвитие на речта
  • Слабочуващи с разгърната реч, с някои недостатъци в речта

Класификацията, която е приета според СЗО

  1. Лека – до 40 дб
  2. Умерена – до 55 дб
  3. Умерено тежка – 70 дб
  4. Тежка – 90 дб
  5. Тотална глухота – над 90 дб

 
Причини:
 
Причините са разнообразни, увреждането на слуха може да е резултат от причини действащи във вътреутробното развитие, при раждането, но най-честите причини са след раждането .
Често срещаното състояние при малките деца е “Кондуктивната глухота”, която засяга средното и външното ухо, характеризира се с намелена способност за възприемане на силата на звука. Причинява се от запушен ушен канал, попадане на чужди тела в ушния канал, нарушена структура на тъпанчето вседствие пробождане, запушване с течност на средното ухо и др.
Този вид глухота наподобяава състояние на човек с нормален слух, затрудненията са временни и състоянието се подобрява след медикаментозно лечение.
Това е състояние, което се среща много често при малки деца , особено след дълго и често боледуване.
Има и още два вида глухота – невросензорна ( нарушение във вътрешното ухо и кохлеата) и смесена (комбинация от кондуктивна и невросензорна ).
Нарушенията на слуха могат да настъпят в различен възрастов период, наблюденията показват следното взаимодействие между времето на настъпване на слуховата загуба и равнището на речево развитие:

  1. Загуба на слуха до 1,5-2 год. възраст ( води до пълна липса на реч)
  2. Загуба на слуха до 4-5 год. възраст ( ако нарушението е тежко може да доведе до пълна липса на реч, или силно нарушена , с много липси и опростявания)
  3. Загуба на слуха около 7 год.възраст (без квалифицирана помощ, може да се стигне до разпадане на основни елементи на речта).

 
Особености на речта при деца със слухови нарушения:
 

  1. Назалност
  2. Изговаряне на речевите звукове с по-висок глас
  3. Вмъкване на звукове пред или след определен звук в говорния процес. Това е груб дефект , който в голяма степен допринася за неразбираемостта на речта.
  4. Сонантност- замяна на съгласни звукове с гласни
  5. Обеззвучаване и озвучаване

Говорът при нарушен слух е цялостно разстроен поради липсата или недостигът на слухови образи. Речта е твърде своеобразна. В най- тежките случаи езикът и говорът са частично развити, в по-леките са частично нарушени, в най-леките страда само артикулацията.
Артикулацията на много звукове е неточна, замените са водещия симптом, присъстват и изпопачавания, пропуски, удължавания на звукове. Често се наблюдава звуковете Т-Д да се явяват заместители на звукове от по-късната онтогенеза.
Често в една дума има грешки от фонемен и сричков тип, което много променя рисунака на думите :
Грабан вместо барабан
Пафон вместо телефон
Паталия вместо пързаля и др.
При по- малките деца се наблюдава активният речник да е беден, а пасивният по- богат, наличието на определени думи и отсъствието на други е свързано с актуалността и честотата на употребта им.
 
Обобщена картина на говорните и езиковите нарушения при слухова недостатъчност:

  1. сулно разстроена артикулация, характеризираща се основно със замени по звуково сходство
  2. нарушения на дишането, прозодиката (плавност)
  3. доминира експресивната езикова патология
  4. беден активен речник, преобладават същ.имена с конкретно значение
  5. многобройни замени на думи въз основа на различни прилики
  6. аграматизъм

 
Развитието на речта при нарушен слух преминава през същите етапи, както при децата без нарушения в слуха, но в по-продължителни срокове. Появява се по-късно , а при дълбока глухоте след специално обучение.
Ако изпитвате съмнения , относно говорното развитие на Вашето дете, консултирайте се със специалист (уши-нос-гърло, логопед). По този начин помагате на детето си по- бързо и лесно да преодолей затрудненията в речта си.