хиперактивност-блог-

Хиперактивност и дефицит на вниманието

Синдромът на хиперактивност и дефицт на вниманието (ХАДВ) не е новост за медицината, и в частност и за логопедията. Самият термин визира симптоматиката на нарушението, без да се концентрира върху неговия генезис. Синдромът на ХАДВ е класифициран в Американския диагностичен и статистически нарчник DSM-IV и в Международната класификация на болестите МКБ-X.

 

Синдромът на хиперактивност и дефицит на вниманието е реално съществуващо емоционално-поведенческо нарушение, при което водещ симптом може да е дефицита на вниманието или хипеактивността.

Ако подозирате, че вашето дете страда от това нарушение, първото, което трябва да знаете е, че това е медицинско състояние с реални невробиологични причини и не е резултат от лошо възпитание. То засяга милиони деца по света и е едно лесно лечимо заболяване при адекватни терапевтични интервенции на различни специалисти в областта на детско-юношеско психично здраве (психолози, детски психиатри, детски невролози и евентуално логопеди и възпитатели специално обучени за целта). Правилното и навременно диагностициране и ефективно лечение ще позволи на вашето дете да бъде щастливо и да разгърне своя потенциал в живота. Не на последно място това ще облекчи и вашия живот и ще позволи по- пълноценното ви професионалното ангажиране. Знайте, че навременното разпознаване на това състояние е ключът към успеха.

Основните симптоми, както названието показва, са постоянно високите нива на невнимание, изразена хиперактивност и импулсивно поведение, надхвърлящи очакваните за съответната възраст. Ако вие сте родител и подозирате че вашето дете има това нарушение поради това, че няколко пъти е било разсеяно в клас и е донесло няколко лоши оценки или често избухва не бързайте да слагате тази диагноза, която колкото и да изглежда лесна, изисква оценка от няколко различни специалисти. Бихте могли да използвате следните ориентири, които насочват:

  • Получавате оплаквания от много хора (детегледачки, други родители, учители, треньори и др.), че невниманието на детето води до сериозни трудности и пречи на неговата адаптация и социално функциониране.
  • Персистиращите високи нива на активност се отразяват на околните и причиняват понякога наранявания.

 

Симптоми:

Според Американскя диагностичен и статистически нарчник DSM-IV могат да се отдиферецират три основни подтипа:

 

ХАДВ с преобладаващ дефицит на внимание – децата лесно нарушават своята концентерация и при най-малки дразнители, шумове и звуци. Те не успяват да се съсреточат в поставената им задача, да отделят необходимото внимание за детейлите и често правят решки от невнимание. Не успяват да следват инструкциите внимателно и пълно и нерядко губят или забравят играчки, книги, моливи и инструменти, необходими за довършването на поставената им задача.

  • ХАДВ с преобладаваща хиперактивност или импулсивност – това са деца с неизчерпаема енегия. Те са неуморни, непрекъснато скачат, бягат, катерят се. Не остават на мястото си, когато е необходимо да се спазва дисциплина, избързват с даването на отговор на зададен въпрос, трудно им е да чакат на опашка или да спазват ред.
  • Комбиниран тип – най-често изразената симптоматика, където се срещат и двата типа прояви по-горе.

 

Възможни маркери, насочващи родителя / преподавателя към дете със ХАДВ:

 

→ детето прелива от енергия, не застава спокойно, мърда прекалено;

→ говори и действа пребързано;

→ няма ориентация във времето;

→ често прекъсва другите и бърза да отговори преди да е чуло до край въпроса;

→ изглежда сякаш, че не слуша, гледа през прозореца; лесно се разсейва, но се мотивира от дейности, които са му интересни и тогава може да се концентрира за дълго време;

→ среща трудности да се организира, забравя или губи често вещите си;

→ има нужда някой да се занимава непрекъснато с него;

→ трудно успява само да се организира и да си напише домашните;

→ прави много грешки от разсеяност, когато работи, като не се учи от грешките си;

→ липсва му постоянство в усилията и рядко довършва това, което е започнало;

→ има трудности при всички дейности, свързани с учене;

→ има поведенчески проблеми, когато е в група – импулсивно е, лесно се забърква в спорове с връстниците

При възникнали съмнения за състоянието на Вашето дете, не се колебайте да се свържете с квалифициран специалист (психолог, детски невролог, детски психиатър) по детско-юношеско психично здраве! 

 

No Comments

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

To Top